Антични болки от Сунай Акън, стихотворения

САМОТА

Откакто платовете за чадъри

се кроят

и режат за един човек,

вали самота

наместо дъжд

и натежава тъгата

по градските улици

през нощта 

от самотата

на въртящото се зрънце нахут

вътре в свирката

на нощния пазач

...и си мисля, как бих се радвал,

ако в гроба ми

пропълзи змия

и се настани за зимен сън

сред костите

на гръдния ми кош