Да ти кажа от Стефан Иванов

Стефан Иванов: Написах този роман от грижа и любов към семейството, близките и приятелите ми и той е за нашия син Юли, който още е твърде малък, за да помни, че казваше "сан панко" на шампанското. Романът е съставен от фрагменти, защото така работи паметта. Идва на парчета и понякога без хронология и прапрадядо ми Дингил с каруцата може да доведе след себе си "Трейнспотинг" и Вапцаров. Записвах за каквото ми идваше наум, за дъвките Turbo, режима на тока, репликите на баща ми, лещата на баба, тормоза в училище, първата целувка, смешното и срамното, без да подреждам и да се пазя. Някои неща ми беше трудно да напиша и точно тях най-много исках да са в книгата. Пишейки, спомняйки си и премисляйки, проумях какво всъщност са грижа и любов. Сиренките, които майка ми слагаше в чантата ми, баща ми, който ме вдигаше на стадиона и казваше "моето момче златно", осигуровките, платени за приятел, който не доживя да ги използва. Разбрах, че родителите ми са имали цял живот преди мен, за който почти не съм ги питал. Разбрах и колко хора и места изчезнаха, докато бях зает с други неща.