„Заедно за кратко” е първата фотокнига на Денислав Стойчев. В нея той обръща поглед към последните си години в гимназията в Ямбол и студентските си години в София. Между…
„Заедно за кратко” е първата фотокнига на Денислав Стойчев. В нея той обръща поглед към последните си години в гимназията в Ямбол и студентските си години в София. Между 2011 и 2016 г. Денислав неизменно снима близкото си обкръжение „от приятели и техни приятели“ и така неусетно прави хронология на своето поколение. Това са родените между 1989 г. и средата на 90-те, живеещи в останките от социалистическия свят на фона на установяващия се капитализъм, в страна, изпълнена с нови възможности, която вече е част от Европейския съюз. Преходът в държавата важи и за младите – време на променливи ценности, смяна на авторитетите, преобръщане на йерархиите и младежка свобода.
„Натискахме се в посткомунистическата атмосфера на апартаментите си, а по-късно и в студентските общежития. Събирахме се край лагерни огньове, пожелавахме си „наздраве” с пластмасовите чашки с евтин алкохол [...]. Беше преход от осъзнато щастие, себеизграждане и енергичност към години на тревожна неизвестност. Тогава фотоапаратът стана един от органите на тялото ми и границите на личното пространство се размиха. След това свистенето на месеците и годините стана оглушаващо. Срещите ни се разредиха и бяха все по за кратко. [...] Носталгията може би не се роди постфактум, а присъстваше още тогава, във всеки изтичащ миг, когато натисках спусъка в страст да запазя частица от емоцията. А после, когато музиката затихна и компаниите се пръснаха, гонзо-фотографиите ми в архива узряха като самостоятелен проект.”, споделя Денислав Стойчев в предговора към книгата.
Носталгията е характерна за поколението Y – то вероятно е първото в България вече влизащо под общото название „милениали” заедно с връстниците си по света. За автора фотографията се е превърнала в щит, инструмент за фиксиране на изнизващите се моменти и вид самотерапия срещу несигурността.
В текста си към книгата писателят, поет и литературен критик Йордан Ефтимов я поставя в по-широк контекст – от първите снимки на младежки субкултури в света до съвременни фотографи от бившия Източен блок, връстници на автора. За „Заедно за кратко” той пише: „Това е документална фотография, запечатала състоянията на неосъзната свобода и тревога от участник, потопен изцяло вътре. Нещо като портретите, които затворник прави на другите в килията без да е ясно дали тези образи изобщо ще оцелеят”.
