„Имена, събития, дати – тук всичко е истинско.Измислих само онези детайли, които са без значение за разказа. Следователно, всякакво сходство между героите на книгата и живите хора са злонамерени.…
„Имена, събития, дати – тук всичко е истинско.Измислих само онези детайли, които са без значение за разказа.
Следователно, всякакво сходство между героите на книгата и живите хора са злонамерени. Всяко художествено съвпадение пък е непредвидено и случайно.“
С това въведение започва може би една от най-важните книги в творчеството на един от най-интересните руски писатели от втората половина на ХХ век Сергей Довлатов. Избягал от Русия, той се установява в Ню Йорк през 1978 година, където живее до края на живота си.
Построена върху личния опит на автора като надзирател, книгата показва как границите между затворници и пазачи, виновни и невинни, господари и подчинени постепенно се размиват. Наказателният лагер се превръща в сгъстен модел на обществото отвън, на един свят, подчинен на абсурда, рутината и моралните компромиси.
Както във всички свои произведения, така и тук Довлатов е далече от патос и морализаторство. Вместо това той предлага прецизна, почти документална проза, в която свободата и несвободата се оказват тревожно сходни. „ЗОНА“ е книга за властта и човешкото достойнство, за отказа от илюзиите и едно от ключовите произведения на руската литература от втората половина на XX век.
