Съвременна турска поезия

В края на 2007 година ИК "Жанет 45" издаде антологията "Съвременна турска поезия".
В нея са включени по около 20 стихотворения, а така също и сбити биографично-творчески портрети на водещите представители на турската поезия Джеват Чапан, Хилми Явуз, Йоздемир Индже, Атаол Бехрамоглу, Юлкю Тамер и Гювен Туран.

Съставители и преводачи на антологията са авторите Кадрие Джесур и Хюсеин Мевсим, които споделиха: "Антологията съдържа около 120 стихотворения от шестима утвърдени имена в съвременната турска поезия. Смятаме, че това е най-цялостното представяне на турската поезия на български език, която досега бе позната преди всичко с ненадминатия си класик Назъм Хикмет. Интересно е да се отбележи, че включените в сборника поети са живи, родени съответно между 1933 и 1943 г. С изключение на Юлкю Тамер всички са бивши или настоящи университетски преподаватели по чужди филологии, както и изтъкнати преводачи на турски, с несъмнен принос за разширяване хоризонтите на турския читател. Например Джеват Чапан превежда от английски и гръцки, Йоздемир Индже от френски, Атаол Бехрамоглу от руски и т.н. Специално последните двама допринасят за популяризирането и на българската поезия в Турция с издадените през 80-те г. на миналия век антологии. Всички включени в антологията поети се изявяват като общественици и колумнисти (без Гювен Туран) в различни вестници – Джеват Чапан и Атаол Бехрамоглу в "Джумхуриет", Хилми Явуз в "Заман", Йоздемир Индже в "Хюрриет", ЮлкюТамер в "Сабах".

Другото, което обединява поетите в антологията, е, че, макар и родени на различни места, в момента всички те споделят необозримия истанбулски топос. При подбора на авторите се постарахме да обхванем всички тенденции и навеи в турската национална поезия след 70-те години на миналия век. Така че, докато в поезията на професора англицист Джеват Чапан усещаме континенталния дух и стилистика, професорът по философия и филология Хилми Явуз черпи вдъхновение от източната култура и традиция, а Йоздемир Индже въплъщава медитеранското, при доцента по русистика Атаол Бехрамоглу изпъква подплатено с лиризъм социално-ангажиращо начало, Юлкю Тамер умело вплита приказно-фолклорни мотиви с едно детско светоусещане и чувствителност, а у Гювен Туран долавяме хладна разсъдъчност. Надяваме се, че антологията ще даде възможност на българския читател да вникне в своеобразието на турската поезия."