Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина.…
Числото 33 обикновено се асоциира с онази възраст, която човеците наричат Христова. Две трети от стихотворенията в тази книга са писани преди и около трийсет и третата ми годишнина. Възможно е някои приятелски настроени критици да кажат, че тези стихотворения са най-хубавото, написано от мен. Няма да им противореча, само ще се изразя другояче – това са стихотворенията, които (с две изключения) няма да бъдат включени в още незавършените книги „Русенски албум“, „Посвещения и епитафии“ и „Недоизречения“. Впрочем подтикът за това издание дойде от Божана Апостолова, за което й благодаря от все сърце. Използвам случая, за да изкажа и признателността си за подкрепата, която тя ми е оказвала през годините в трудни за мен ситуации. А сега й дължа възможността моите „33 стихотворения“ да получат своята премиера в този Пловдив, който чете – и да се поклонят на непрежалимата Малина Томова.
Иван Цанев
НАКРАЙ СВЕТА
И оня чернозем, и тая глина клисава,
добрата угар, сипея с одрана кожа,
нас всички лудата съдба ни стопанисва
тъй както иска –
или както може!
Когато ме захвърли тя да буренясвам,
бе сякаш урочасала щурците черни
по цели нощи да скриптят, че аз съм
накрай света, земя във заточение.
Освен щурците, нямах нищо друго,
но през туптенето на тишината дива
дочувах как събития с горещи плугове
орат сред шумната вселенска нива.
Човешки крак не стъпи в пущинака ми,
прищявката на случая не ме докосна,
бях целина –
с години глухо чаках
да дойде моята година, високосната.
Да ме засее с новини от птича поща
и докато посятото кълни и никне,
подземния растеж да поощрява нощем
с напътствия от древни георгики.
А зазвънтя ли с класове през юни,
да заскриптят на жътвен лад щурците
и заточеният накрай града мравуняк
да ме провиди като своя житница.
