Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно…
Винаги би могло да се спори относно подборката на заглавията в една такава поредица, но в своя избор „ИК Жанет 45” е заложила на една съзнателно търсена диалогичност именно с турския читател. Затова и първата преведена книга е на изключителния специалист по средновековна история проф. Петър Мутафчиев – „КНИГА ЗА БЪЛГАРИТЕ”, интерпретираща най-сложния период в отношенията между българи и турци и блестящо преведена от Азиз Таш.
В романа на Вера Мутафчиева „АЗ, АННА КОМНИНА”, преведен майсторски от опитната преводачка Сабрия Тете, също е задействана диалогична връзка с текстове от миналото. Романовият разказ е житиепис на именитата византийска държавничка и писателка, целящ да „разобличи” собственото й апологетично произведение за царуването на Алекси Комнин, озаглавено „Алексиада”. Житейската съдба на героинята, представена през погледа на заобикалящите я жени, е типична за тъй наречената андрократична цивилизация, в която господстват гледната точка и ценностите на мъжа. Силейки се (не винаги по свое желание) да се равни с него, жената накърнява житейското многообразие и равновесие, защото нейното призвание е да бъде природосъобразна, интуитивна и толерантна, да хармонизира света чрез майчинството и словотворчеството.
Колкото и призванието на жената да е омекотеното хармонизиране на света, тя никога обаче не се е отказвала от вродената си дарба да „накърнява” андроцентристкото самосъзнание на мъжа. Това знае и съвременният мъж, и неговият дядо, и дядото на неговия дядо. В сборника с разкази „ЖЕНИ И ПЛАНЕТИ” Антон Баев ни показва жената такава, каквато я вижда именно мъжът – опасна, неразбираема, омагьосваща... И неизбежна – като живота и смъртта.
Допълнителни бележки: на турски език
