Книга, рисувана и писана на ръка върху паус, която възкресява София. Това произведение е в центъра на рубриката „Моята история“, с водещ Ирина Вълчанова. Разказва я гостът на предаването…
Книга, рисувана и писана на ръка върху паус, която възкресява София. Това произведение е в центъра на рубриката „Моята история“, с водещ Ирина Вълчанова. Разказва я гостът на предаването „Семейно радио“ и автор на книгата „Драски по софийските работи“ архитект Тодор Войников. Създаването на илюстрованото издание му коства много време и усили, извън самото написване, защото намирането и проучването на първичните исторически материали не е никак лека задача. В допълнение на това, архивите често пъти са прекъсвани за дълги периоди. Целта е всяка илюстрация да предава конкретен спомен и да е своеобразно графично факсимиле, затова са нужни и хубави портретни снимки на свързаните със София исторически личности.
Мотивите на автора да се реши на такъв огромен труд са големите проблеми на българската култура и историческа памет, които той забелязва. По исторически причини развитието на българската култура брутално е била прекъсвана. Срязването на една култура, допълва той, и невъзможността тя да се развива по естествен начин е много голям проблем, който неизбежно поражда стремежа „каквото може да се позакърпи“ и тези липси да бъдат компенсирани, за да се получи една цялостна картина.
Книгата е организирана върху няколко периода от историята на София и като от птичи поглед следва промените, които градът е претърпявал. Понякога тези промени са наистина драматични – след бомбардировките през Втората световна война, както и по време на последвалия след това период на нихилизъм, например. Най-силната емоционална обвързаност на автора с историята на София започва с извоюването на българската свобода и формирането на държава по време на Третото българско царство. Като най-впечатляващи от този период архитект Войников определя сградите, които свидетелстват за стремежа към бърза европеизация. В този кратък исторически отрязък до 1912 г. изникват много ключови за столицата сгради, сред които Националният театър, Халите, Централната минерална баня и др. Тогава се проявява и особеното и неповторило се никога повече течение, със съвременни архитектурни средства да се претворяват исторически периоди. Това е тенденция нашите архитекти да се връщат към корените ни, към средновековните български църкви и тяхната керамика и многоцветна орнаментика, която намира отражение най-вече в сградите на Светия синод, Халите и Банята, дело на художника Харалампи Тачев.
“Драски по софийските работи” е необикновена книга, изработена изцяло на ръка, разкриваща ни тази София, която вече не съществува.
Чрез метода на аксонометрията*, авторът “разполага” местата от отминалите епохи върху контурите на сегашния град, създавайки любопитна визуална съпоставка.
Централни герои в книгата са сградите и хората, които макар и далечен спомен, продължават да са част от духа на столицата ни.
Авторът ни пренася в къщите на Петко Каравелов, Славейкови, Константин Стоилов, Стефан Стамболов, Иван Евстратиев Гешов, Стоян Михайловски и други бележити личности.
Не са пропуснати и местата, в които са се срещали някои от най-значимите български творци, държавници и общественици, както и прочути навремето бохеми, чешити и зевзеци.
Сред тях са сладкарница “Роза”, където Елин Пелин пише “Андрешко”, и любимото място на хайлайфа – хотел “Панах”, Арменското кафене, хотел “България”, бирария “Червен рак”, “Хладна Почивка”, “Алказар”, “Бамбука” и други.
От книгата ще научите:
✓ Как е изглеждала столицата ни през римската епоха; къде се е намирал Константиновият квартал; как биха се вписали в днешния град сградите на амфитеатъра, Булевтериона (градския съвет на Сердика) и храма на Хелиос-Серапис
✓ Как е изглеждала Османска София; къде е била часовниковата кула на София; как и къде са се изпълнявали смъртните присъди в града; къде са обесени четиримата софийски книжари, в чиято памет е построен Лъвов мост
✓ Защо след 1945 г. е имало планове за събарянето на черквата св. Неделя и редица от най-представителните сгради в центъра (сред които Двореца и Военния клуб)
✓ Любопитни факти от историята на площад “Света Неделя”, Двореца и ул. “Г. С. Раковски”
В нея ще намерите още:
✓ Аксонометрични карти на Османска София до около 1880 г., София през 20-те години на 20-ти век и съвременна София
✓ Няколко страници за квартала около ул. “Цар Иван Асен II” и професорската улица “Цибра” (днес “Авицена”) – бележитите личности и къщите, в които са живели
✓ Спомен за прочутия някога мъжки хор “Кавал”, завоювал престижни отличия от редица международни музикални фестивали през 60-те, 70-те и 80-те години на миналия век
* Аксонометрия – вид перспектива, при която изображенията не намаляват при отдалечаване. Използва се широко в техническата литература и в научно-популярните книги заради нагледността си.
