В този прекрасен том са събрани най-добрите стихотворения на Николай Кънчев, писани в продължение на 40 години, през които тази рядка токуваща птица в българската поезия наистина оглушава за официалното признание. (Всеизвестна е забраната за публикуване на негови творби между 1968 и 1980 г.) Но в благодатната тишина на неповторимия си поетичен свят поетът не престава да изпълва със съдържание „блуждаещата форма”, за да постигне мъчителната „отливка на живота”.
И, разбира се, животът се отблагодарява: след 1980 г. на бял свят излизат 24 негови книги, превеждат го в Полша, Германия, Холандия, Австрия, Чехия, Словения, Сърбия, Македония, Грузия, Швейцария, Италия, Испания, САЩ и Франция, а през 2001 г. е избран за член на Световната Академия на Поезията
