Всъщност винаги е било така. Повечето хора не го забелязват, но животът винаги е един конкретен Ангел. Ангел хранител, Ангел унищожител, банален, каращ мотор Ангел на ада, прекрасен Ангел в зоопарка…
Но Ангелът на Поезията е ангелът, който се отдалечава – за да не остава страдание в мъката, а щастието да бъде празнично като крило на желанието. Като красивото, за което философите винаги умуват, без да го виждат, докато за поетите то винаги Е – и затова го оставят не да си отиде, а да се отдръпне, за да го видят в още по-прекрасната му цялост. И Ангелът се отдалечава… Само за Поетите. И за читателите на Златозар
Петров, защото те също са поети...
Те са Ангели, които се отдалечават от грозотата.
Тома Марков
