Въжеиграч от Никола Петров

ПЪТНИЦИ

Ако сте пътници

кой знае откъде дошли

с ожулените чанти и прахта:

          вземете ме

усмивката ви тук-таме нащърбена

кожата ви ужилено сукно:

          вземете ме.

пуснете ме да слизам в онова озъбеното

замитайте ми пясък по оголени пътеки

                                            и ми дайте сянка

покажете ми прозорците със сгушен телевизор

най-тъжните, най-празни улицина всеки град

разкажете микакъв не съм могъл да бъда

и накрая

загасете ми деня

оставете ме на гара под самичка лампа

да ме вземе някой влак

нататък