СОФИЯ НА ИСТОРИИТЕ
За щастие, нещата, които ме занимават, нямат тегло. Миналото, тъгата и литературата – само тези три безтегловни кита ме интересуват.
Из „Физика на тъгата“
„Любимите градове са направени от литература. Това, разбира се, е по-очевидно за градове като Париж, Лондон или Ню Йорк. Тях си ги чел, съчинявал си ги през книгите и когато пристигнеш там, само вървиш и разгръщаш страниците им. Това е и моят начин да ги обитавам, да ги преброждам, да ги измислям. Поетите и писателите са истинските архитекти на любимите ни градове.
Къде стои в тази картина София? Как да съчиниш и четеш града, в който си всеки ден, година след година? В София съм от 20-годишен, вече почти 35 години. Минавал съм през всички фази – от младежка възхита и влюбеност, през улегналата любов на една по-късна възраст, до хладината на откритието, че този град вече принадлежи на други поколения и все по-малко си говоря с него.
Но все пак си говорим. Моята София е София от различни времена. Понякога вървя по една улица от 1907-а и виждам студентите, протестирали тогава пред Народния театър. Друг път минавам покрай къщата на един любим поет, Яворов, късно вечер е и виждам, че вътре свети. „Я, колко хубаво – казвам си, – у Яворови свети.“ И дори не ми идва наум, че той се самоуби през 1914 г. Друг път бързам тревожно по тротоара в една София, бомбардирана през 1940-те. Обичам задните дворове на кооперациите, онези, възпети от друг любим поет, Далчев. Там, в сенките на дървета и калкани, се е утаило друго време. Понякога сядам на пейка в градинката до университета и гледам лицата на минувачите. Чудя се дали хората, пресичали тази градинка през 1960-те, са имали същите лица. Тук е минавала майка ми на 20, бързайки за университета, бременна с мен, значи и аз съм минавал оттук в края на шейсетте.
Това е моята София и тя е във всичките ми книги. София – построена от истории. Дори когато си самотен в нея, в тази самота си заедно с толкова други хора, поети и писатели. Заедно с Гаустин, който обикаля с мен улиците на този град и всичките ми романи. И двамата знаем – градовете не са само пространство, а и време. Няма град без легенда. Затова и се опитвам да я продължавам във всичките си истории.“
Георги Господинов
Джорджа Спадони е италианска българистка, преводачка и културен гид. Книгата ѝ е писана за издателска поредица в Италия, представяща различни градове по света през книгите на известни писатели. Така до Ню Йорк на Пол Остър, Токио на Мураками, Истанбул на Орхан Памук се нарежда и София на Георги Господинов... Но този своеобразен литературен пътеводител не е предназначен само за чужденци. И българските читатели има какво да открият и от какво да се изненадат – до каква степен София и литературата са взаимно проникнати, какви невидими маршрути се разгръщат от „Естествен роман“ през „Физика на тъгата“ и „Времеубежище“ до „Градинарят и смъртта“, как у Яворови свети, колко и къде са софийските лъвове и пр. Книгата ни води не само в пространството, но и във времето: четем, вървейки през София на 80-те, 90-те и в наши дни. Защото градът никога не е само днешен, а написаното от Господинов винаги свързва миналото с тук и сега. Обуйте си удобни обувки и се пригответе да последвате Джорджа Спадони и Гаустин.
