Попитай детето: “Какво е живота?”
и вгледай се в ясните детски очи;
във тях ще проблесне учудена нота 
и в отговор детският смях ще звучи.

“Какво е животът?” — попитай младежа.
Ще чуеш: “Това е красивия ден,
денят ми на младост, мечти и копнежи, 
денят ми от слънце добро озарен!”

А старецът грохнал ще каже горещо
“Обичам живота красив, окрилен.
Животът е скъпото, святото нещо,
което отива си бавно от мен.”

Със същите думи запитай тогава
поета и слушай добре:
“Животът, това е, което остава 
да диша, тупти и цъфти след смъртта.”

ти си песъчинката
около която
ще си образувам
лято

След дъжда, лъснал празнично прашните улици,
виждам табелка: "Времето източено".
Седемцветна табелка, от вятъра брулена,
над града се издига, но път не ми сочи.

Вързал четири пътя във площадче със пейки,
Кръстопътят ме чака накъде ще поема.
Аз запалвам цигара и я гледам как тлее.
Кръстопътят? Да чака. Днес поне е безвремие.

Но защо ли ми казват, че безвремие няма.
Не мечтаят ли хората, вече големи?
Вечерта се обесва на камбаната в храма
и събужда със звън умореното време.