Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи, който е създавал
И навярно, със дух е живял.

Залети сме с логаритмувана помия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещиме:
Животът стана лек,
Животът е по – лек.

И върху пори на земята
Растеме като паразити
Очакваме, робот железен да ни вразуми
Прости човечество, в заблуда сме
Не търсим робството духовното да замени.

Върни ми Господи човека
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запява щом поиска
Що знае що е свобода.

ти трябва да си сам. И непременно
да носиш кръста на една
обреченост,
която като незаконна бременност
от общоприетото да те отлъчва.
За да обичаш цялото човечество,
ти трябва да си сам. Да те измъчва
не този миг, а идващата вечност.

Ако е мъртъв камъкът; ако пръстта е няма;
ако небето синьо е измама;
ако звездите светят само в тъмнината;
ако изгасва огънят; ако листата
растат напролет и изгниват есента;
ако до време духа всеки вятър;
ако заглъхва над земята песента;
ако надолу всичките реки текат;
ако с вода се утолява всяка жажда;
ако до гроба свършва всеки път,
кажи ми ти - защо човек се ражда?