На кръстопъти спрях. На три страни
три пътя се извиват в далнини.

На всякой път и надпис е отпред:
Към себе си. Към другите. Посред.

И върнах се оттамо дето спрях -
та и досега аз по тях вървях,

по пътищата, де уж има брод,
но се не вижда никакъв изход.

Всеки момент щяха да прозвучат
тромпетите и флейтите,
тихите туби от немите филми.

Течението щеше да отвори прозорец,
да влети оса със соления вятър.

Беше моментът, в който копачи на трапове
се оплитат в нежни корени.
Моментът, в който листа прикриват

Дори да е стар, уморен, побелял
Върни ми го онзи, който е създавал
И навярно, със дух е живял.

Залети сме с логаритмувана помия
Изражда се нашия век
Препускаме зомбирани
Крещиме:
Животът стана лек,
Животът е по – лек.

И върху пори на земята
Растеме като паразити
Очакваме, робот железен да ни вразуми
Прости човечество, в заблуда сме
Не търсим робството духовното да замени.

Върни ми Господи човека
Що смисъл влага в далечната мечта
Що песента запява щом поиска
Що знае що е свобода.