Ако е мъртъв камъкът; ако пръстта е няма;
ако небето синьо е измама;
ако звездите светят само в тъмнината;
ако изгасва огънят; ако листата
растат напролет и изгниват есента;
ако до време духа всеки вятър;
ако заглъхва над земята песента;
ако надолу всичките реки текат;
ако с вода се утолява всяка жажда;
ако до гроба свършва всеки път,
кажи ми ти - защо човек се ражда?

не искай повече отколкото си дал
не давай повече отколкото ще може
не хвърляй слама на лъва
на риба огън
не закопавай долу своя дял
избирай по сърце
люби без жал

да съжаляваш също е отрова

Достатъчно е да си забравил
телефона или шапките на децата,

за да се върнеш в опустелия хотел
и да погледнеш от стаята към морето -

сред нея твоето дишане, шума от климатика -
сякаш си се отстранил от хода на времето,

от плавния ход на морето, което долу
монотонно само себе си продължава.

Напълно е достатъчно, за да прозреш -
въпреки радостните приливи от очите -

за малко оттук преминаваш, сезонно явление,
което никому непотребни мигове сбира,

отнасяйки незнайно къде лика на скъпите същества,

после се изгубваш сред чадъри, шапки, шезлонги,
оставил временни следи по нагорещения пясък.