Не познавам по-голяма самота от тази на изчезващия вид драмата не е в това че човек ще трябва да си тръгне от света а че бог остава и след него какво ще прави в моя стол и с моята шапка в градината не ще му стигне вечността да вкуси дори една-единствена малина толкова е съвършена нито да подремне с котката във скута следобед приготвила съм кош за светлината пълна с ябълки и за всеки случай търнокоп никой не може да предвиди мрака заплела съм дори чорапи и съм оставила бележка: Тези шушони са за Господ да не му е студено на Коледа

Боричкания, сълзи, кърви: -
последни сме - да бъдем първи!
         Човешка суета.

„Честит“ бил царят, „клет“ бил робът -
не е ли и за двама гробът
         единствена врата?

Не скърби по звучали насъне вълни,
по отронени в буря треви,
забрави
вси печали
и спомени!

Мрачини ли ни чакат?
Може би.
Може би светлини.
Забрави светлината и мрака!

Не скърби по звучали насъне вълни,
не простирай напусто ръце,
и живей, мое бедно сърце,
без печали
и спомени.