Здравей,
    Пиша ти, вкопчен в думата а р а у к а р и я...
Не я знам даже в кой речник расте,
но като рефрен цял ден я повтаря
буксуващата ми памет.
                                    Вместо с теб
мисълта ми със себе си дълго спори,
и - подобно змия - се сви и заспа.
Не съм те забравил, но завинаги те затворих
в разхвърляното си минало. И закопах
дълбоко ключа.
                                  Друго какво - живея
безметежно и безтегловно - като перо
влязло в приумиците на суховея
след раздяла с птичешкия народ.
Благодарен съм ти за месеца, в който бях гениален!
За жалост, ние сме застраховани от необратим подем.
Ако животът въобще е възходяща спирала,
то болшинството слизайки ще го разберем.
Това е. Въобще - добре съм. Напоследък
ме избива на философия.
                                    Е, бъди здрава!
П.П. Отивам да видя в енциклопедията
какво е а р а у к а р и я...
И как се справя.

Не познавам по-голяма самота от тази на изчезващия вид драмата не е в това че човек ще трябва да си тръгне от света а че бог остава и след него какво ще прави в моя стол и с моята шапка в градината не ще му стигне вечността да вкуси дори една-единствена малина толкова е съвършена нито да подремне с котката във скута следобед приготвила съм кош за светлината пълна с ябълки и за всеки случай търнокоп никой не може да предвиди мрака заплела съм дори чорапи и съм оставила бележка: Тези шушони са за Господ да не му е студено на Коледа

Боричкания, сълзи, кърви: -
последни сме - да бъдем първи!
         Човешка суета.

„Честит“ бил царят, „клет“ бил робът -
не е ли и за двама гробът
         единствена врата?