Захари Захариев умее да отклонява езика, принуждава го да се блъска в себе си, оставя го да протече надолу, настрани, навътре или нагоре в органите на всичко съществуващо. И след това в общуването, желанието и веселието се образува екстатична притча: книгата преминава от множествеността на „архе“ през стремежа-сливане в „ерос“ до бликащото единство „сърцеум“.
