Изкуството на късния 20-ти век в България се откроява с множество проблеми и тематични разклонения, сред които е и взаимодействието между живописното и документалното – под формата на визуални цитати, трансформации на почерка, влияния от технологичния процес на фотографията, или скрити източници на съдържание.
