В новата поетична книга на Йорданка Белева е вписана особена чувствителност към времето, отминалото, пропуснатото в момента.
В стихосбирката заслепява аурата на цивилизационната забързаност. Бързащият човек е белязан от неизречено слово, ранен от безвъзвратно загубено общуване с любим човек. Да запълни бялото квадратче на изпуснатия момент е страшно изкушение за Йорданка Белева. Тук тя ще види траурна лентичка, криволичеща етимология, крайчец на фантазъм, призрак след зачертана идеология. Неусетно аорист е подменен от бъдеще време в миналото, за да се отвори място в езика, където да не се чувстваме чужденци.
Мария Калинова
