Колебливият бюлетин | The Irresolute Newsletter (гост-автор Йоанна Елми | guest-written by Joanna Elmy)
© Боряна Пандова | Boriana Pandova
Scroll down for English
Преди почти три месеца се върнах в България.
Преди двойно толкова казах на някого, че „не вярвам в завръщането“.
Нобелистката Хан Канг пише в своята We Do Not Part: „Напускам те, за да продължа да дишам. Искам да живея, не да бъда полумъртва“.
Mоже би действително идва време, когато човек разбира къде живее и къде просто съществува. И с кое минало може да се помири, както и с кои недостатъци му се живее. Но кой знае: както всеки и аз съм направена от колебания. Има ли завръщане? Все още нямам отговор на този въпрос. А обикновено точно от такива въпроси се раждат най-хубавите книги. Романът на Хан Канг е живото доказателство: от онези, които разказват голямата и малката история, от която е направено всичко. Без категоричност, с чувствителност и емпатия. И много, много стил.
„Махала“ е от онези лиминални места, между два свята, където хора като мен се чувстват най-добре. Не просто книжарница, а парче свят в сърцето на София. Пристан в океана от колебание. За това си има обяснение извън очевидното, физическото, и то е, че книгите също са дом. Затова и най-често скитниците (и колебаещите се) си отдъхваме наистина само под мостовете от изречения и сгушени в топлите места сред страниците им. Преди няколко години в Щатите купих дневниците на Кърт Кобейн, в които прочетох думите му: “Събирам парчета от другите, за да подредя от тях себе си”. Чета тези дневници в преходни моменти, моменти на колебание, моменти на въпроси без отговор. И си мисля, че може би събирам парчета от света, за да подредя от тях себе си. Беше ми хубаво да видя дневника на рафтовете в книжарницата. И се надявам и някой друг да намери дом в него.
През изминалите месеци се видях с много близки и познати, всеки от които ми разказа някакво свое колебание. И всъщност се оказва, че за всяко колебание има книжен пристан. За колебанието на жената, изгубена в собствената си страст. За колебанието на артиста, който не знае накъде да поеме. За колебанието на заетия човек, вечно на ръба на някаква криза. За колебанието на родителя какво да прочете на детето, което по някаква причина е увесило нос. За колебанието дали новините са новини, или всъщност е пропаганда. И дори за (добре де, малко претенциозното) колебание какво да сготвим за кучето.
С една дума – ако се колебаещ се човек, минете през книжарницата. А ако точно днес сте сигурни във всичко – все пак минете. В крайна сметка живеем в колеблив свят. И всеки заслужава да намери своя пристан, дори за малко.
С обич и до скоро,
Йоанна Елми
-------------------
I came back to Bulgaria almost three months ago.
Yet only six months ago I told someone “I don’t believe in ‘the way back home’”.
In her novel We Do Not Part, Nobel Prize winner Han Kang writes “I'm leaving you so I can breathe. I want to live, not be half-dead.”
Maybe there truly comes a time when you understand where you feel alive and where you simply exist. Which past you can make peace with and which loss you can survive. But who knows: much like anyone, I am made of doubts. Is there a way back home? I still don't have an answer. But it is from these impossible questions that the best novels are born. Han Kang’s book is the living proof: one of these novels that contain the large and small (hi)story that is the building block of it all. Written without arrogant certainties, but with heart and empathy. And lots, lots of style.
Mahala is one of these liminal places, between two worlds, where people like myself feel at home. Not just a bookstore, but a piece of the world in the heart of Sofia. A harbor in a sea of doubt and irresoluteness. There’s an explanation for this beyond the obvious, the physical, and it is that a book can be a home. This is why all those who wander (and doubt) can only ever catch a break under the bridges of sentences and nestled in the warm nooks between pages. A few years ago, while in the States, I bought Kurt Cobain’s Journals, where I read “I use bits and pieces of others personalities to form my own.” I read his journal in times of transition, of doubt, of unanswerable questions. And I think maybe I use bits and pieces of the world to build myself. It was good to see the book on the shelves. I hope someone finds their home in it.
Over the past few months I saw plenty of friends and acquaintances, each and every one of them telling me the story of their own irresolution. And it turns out there is a book harbor for every doubt. For the woman lost in her own passion. For the artist who’s lost the way. For the busy person, eternally on the edge of some precipice. For the parent who needs something for their mysteriously gloomy child. For the uncertainty whether the news is the news or propaganda. And even for the (slightly pretentious) question of what to cook for the dog.
All in all – if you’re a breathing, doubting person, stop by, say ‘hi’. And if today, by some miracle, you feel certain of everything – stop by anyway. After all, it’s a wobbly world we’re living in. And we all deserve some balance, even for a bit.
With all my love and see you soon,
Joanna Elmy