Под моето хартиено крило от Петър Тухчиев

Личен дневник, който прибира между красивите си текстилни корици, пътешествието на Петър и негов близък приятел. Северна Индия, 30 дни и 4500 пропътувани километра – всеки ден заснемане на един широкоформатен филм, за да се роди после този споменик. Всичко у книгата е много чисто и оразмерено, съществува много семпло равновесие между кадрите. Отпуснати и някак срамежливи , те стоят изгладени върху искрящо белите страници. В тази книга няма звук, самите фотографии са глухи за времепотока и за самите себе си. Издават плахостта си в неумението да отговарят на въпроси, но помежду си се разбират именно благодарение на липсата на сюжет. За сметка на това книгата има ясно изразен център на събитийност. Идеята е зададена и изпълнена, като точка а и точка б, ги свързва най-късия възможен път – на заключените в обстоятелствата лични понятия. Така изглежда едно пътуване в Северна Индия. То не е ново или невиждано, но изглежда на някого, което в контекста на нуждата за себеизразяване е достатъчно. Изделието е с 200 броя тираж, което я прави още по-лична и бутикова.